Аз съм Наско и ти благодаря сърдечно, че вече си в моя сайт! Малко повече за мен. По образование съм юрист, по призвание – поет, писател и публицист, по професия – специалист по дигитален маркетинг и търговски представител във фирма Мечта А-Я ЕООД: единственият производител на работно облекло от дънков плат в България.
Роден съм в Казанлък през 1993 година. През 2012 година завърших Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в родния ми град като първенец на випуска, а по-късно и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Дипломирах се и в направление SEO & SEM от SoftUni Digital. Понастоящем се развивам професионално в областта на дигиталния маркетинг като приоритет са ми SEO оптимизацията, Google рекламите (Google Ads) и копирайтинга.
По отношение на личното ми творчество мога да споделя, че имам отличия от различни литературни конкурси, както и три издадени стихосбирки. В края на 2015 година излезе първата ми книга с поезия – „Мъгла от стонове”. От 2016 г. до 2022 г. бях колумнист в сайта actualno.com, където публикувах статии на различна тематика като имам и публицистични материали в най-различни регионални, и национални медии.
През 2017 година спечелих Първа награда от Националния конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ (наградата е издаване на стихосбирка), Втора награда от Единадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ и Трета награда от Шестнадесетия национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“.
През 2018 година с финансовата подкрепа на община Пазарджик беше издадена втората ми стихосбирка, озаглавена „Лазурът се разлисти” – Голямата награда от конкурса „Димитър Бояджиев“. През 2021 г. стана факт и третата ми поетична книга – „Среднощни откровения“ (любовна лирика). Сценарист съм на документалния филм „На прощаване” (2018), посветен на Христо Ботев и редактор на книгата “Душата на номада” от Атанас Димитров Чанов, която разказва за историята на рода Чанас, моят бащин род. Създадох и проекта „Ехо от отминалото време“, посветен на старите каракачани.
Документален филм за Христо Ботев
“На прощаване” (2018) е документален филмов проект с времетраене 27 минути, който разкрива цялата сложност, противоречивост и драматизъм на 19 век в контекста на Ботевото слово и дело.
За реализацията на филмовото повествование са използвани както модерни, така и традиционни изразни средства, а природно-пейзажните кадри и заснетото културно наследство допринасят допълнително за неговото въздействие. Записани са интервюта с директори на музеи, историци и писатели, университетски преподаватели. Лентата е продукция на „България ин моушън пикчърс”. Режисьор, оператор и монтажист на филма е Борислав Марков – Бобсън, а сценарист – Атанас Димитров Янев.
Това произведение не е само и единствено типичната възхвала на „поета-революционер” или разследване на неговата физическа смърт.
Напротив – тук се изследва ликвидирането на Ботев в духовен и екзистенциален аспект, съвременното ни отношение към него, противопоставянето между позора и славата. Защото срещу борбата, свободата, саможертвата и величавата смърт, високомерно издига глава робското примирение на всички онези „слепци с очи”, „глупци неразбрани” и „рояк скотове”.
Филмът е документален разказ, в който акцентът пада върху Ботевото творчество, при това – не само на поезията на автора, но и на неговата публицистика; документалното наследство на великия българин; известния ни за него фактологичен материал. Специално внимание се обръща на връзката между минало, настояще и бъдеще, както и на народопсихологически елементи и утвърдени в българското национално самосъзнание образи, топоси, теми, проблеми и мотиви, което прави филма съвременен и актуален, и премахва риска от това да се превърне в един традиционен архаичен исторически разказ.
Ехо от отминалото време
“Ехо от отминалото време” е проект, който цели да съхрани и популяризира спомена за драматичното време, в което са живели старите и горди каракачани; за техния език, бит, култура, традиции и порядки; за керваните, овцете, конете, кучетата, становете, колибите и сватбите; за скитническия живот по Балкана и принудителното заселване в градовете; за една микровселена колкото и близка до нас, толкова и далечна…
С диктофон записвам истории, разказани от възрастни каракачани (на 80 и + години). Някои от тях говорят на автентичен каракачански език, а други – на български. Тези прекрасни и достолепни хора постепенно си заминават, и именно затова гласът им заслужава шанса да бъде чут и запомнен. За да отеква в съзнанието на вековете и идните поколения!