Футболни размисли – искрено и лично

След като разберат, че подкрепям Ливърпул, много хора ми излизат с шовинистично-патриотарската теза „понеже си българин, трябва да подкрепяш български отбор, а не чуждестранен“. Демек, стига с това чуждопоклонничество, време е да започнеш да боготвориш Кайседо и да спреш да се кефиш на Салах. Бонус пък би било, ако шестваш по столичните улици с факли в ръка; чат-пат хулиш собствените си футболисти и треньори (ако не си вършат „работата“); иронизираш Перукан, но нямаш топки да направиш нищо повече от това; спориш на по ракия и салата със съседи и приятели кой е „отборът на властта“ и „отборът на народа“ (щото разбираш и от политика, и от общество) и дереш гърло на дербитата (понеже на останалите мачове по родните терени и без това ходят толкова фенове, колкото са почитателите на Манчестър Сити в нашата мила татковина преди ерата на шейховете). Нямам проблем с това всеки да подкрепя който иска, когато иска и както иска, стига да не ми държи сметка защо обичам повече Юрген Клоп от Гонзо и Анди Робъртсън от Антон Недялков…
 
В подобни ситуации винаги контрирам с много аргументи, с които обаче няма да ви занимавам сега. Ще обърна внимание само на един от тях, тъй като той ми се струва особено важен във връзка с долупосочената статия, която силно ви препоръчвам да прочетете.
 
У нас не съществуват само Левски и ЦСКА, например. След като искате да подкрепяте български отбори и обръщате толкова сериозно внимание на национално-регионалния принцип, започнете от родния си квартал, село или град. Ако живеете в Надежда, подкрепяйте Локомотив; ако сте от Овча Купел – Славия; ако сте от Кършияка – Марица Пловдив, ако сте от Пазарджик – Хебър, ако сте от Враца – Ботев Враца, ако сте от Лом – Левски Лом и т.н. Без значение дали вашият отбор се намира в А група, Югоизточната В група или Зоните.
 
Аз съм от Казанлък, винаги съм подкрепял отбора от родния ми град и съм имал честта, привилегията и удоволствието да играя за него както в юношеските формации, така и в мъжкия отбор редом до много талантливи футболисти, голяма част от тях мои приятели и до днес. Треньори са ми били личности като Камен Петков-Кембо и Кральо Орозов (мир на праха му) – герои от онзи паметен сезон, в който влизаме и участваме в А група за първи път в историята на клуба.
 
Който има желание, може да прочете повече в статията и да разгледа този невероятен снимков архив. Аз ще си позволя да цитирам малка част от текста, не само защото е свързан и с Ливърпул, а за да разберете, че и „малки“ отбори като ФК Розова долина са постигали големи неща в историята си и имат солидни футболни традиции:
 
„Влизането в „А“ група е факт и то предимно с местни футболисти. В сезона 1982/83 година в Казанлък прекланя глава „ЦСКА“, който тъкмо е отстранил гранда „Ливърпул“. Розите побеждават „армейците“ с 2:0. С много съдийска помощ с равенство в Казанлък се измъква и „Левски“, след 1:1 с гол от дузпа за столичани в последните минути.“
 
Няма какво повече да добавя.
 
P.S.: Статията е от 2012 г., но е една от малкото по темата, затова споделям нея. На 13 юни 2022 г. вече се навършиха 40 години от влизането на „розите“ в А група.
 
Годишнина от влизането на ФК Розова долина в А група през сезон 1982/83 г.

розова долина а група марек футбол годишнина
футбол Розова Долина А група
а група футбол розова долина



На снимката – отборът, влязъл в „А“ група през сезон 1982/83 година:
 
Първи ред седнали (от ляво надясно): Камен Петков, Стайко Стайков, Атанас Йовчев, Кральо Орозов, Ангел Янев, Динко Стоянов, Кънчо Кънев
 
Втори ред: Златко Минчев, Йордан Тодоров, Христо Гоцков, Иван Зафиров (старши- треньор), Лальо Радуков (помощник-треньор), Румен Тенев, Кольо Петков
 
Трети ред: Койчо Коев, Емил Личев, Тошко Кефалов, Никола Дяков, Тенко Начев, Ахмед Дормушев, Валери Станчев – масажист

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.