лъжа стихотворение поезия среднощни откровения атанас янев

Лъжа

Не съм измислил още твойто име,
но съм те викал в онзи ранен дъжд.
И моля те – за малко излъжи ме,
че ще пристигнеш… някога…веднъж.

А аз ще ти повярвам все така.
Ще те очаквам в утрото далечно…
Приседнала до мен, подай ръка,
и излъжи ме, мила, че е вечност.

Из „Среднощни откровения“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.