Представяне » Творчество » Поезия » Равносметка

Равносметка

Заблудите ненужни са, момчета,
въздишащи по белоцветни вишни.
В родината на Ботевата чета,
момчета, знайте – вие сте излишни.

Излишни сте – това е толкоз просто,
защото се превърнахте в мъже,
които помнят, че един Апостол
виси на отоманското въже.

Зад вашата любов сега наднича
народният, добре наточен нож.
И как да вярваш, щом се опаричиха
дори и братчетата на Гаврош?

Сред ропота на нрави стихоплетски
надеждата ви вече е отнета.
Наивно е да гаснеш по „Радецки“
и да обичаш някаква Венета.

Наивник е и който не презира,
и е обречен, който не пълзи.
Момчета, зад усмивките съзирам
потоци от кървясали сълзи.

През тях България сама и бледа –
на Самуил последния боец –
с очите си избодени ни гледа
и носи трънения си венец.

Плачете! Че плачът ви ще усмихне
най-мрачните ъгли на всеки здрач,
докато най-накрая не притихне
със вас и моя непотребен плач…

Докато най-накрая разберете,
момчета, но сега сте заблудени,
че няма за какво тук да умрете,
особено преди да сте родени.

Атанас Янев

Казвам се Атанас Димитров Янев - поет, писател, публицист и киносценарист. Автор съм на три стихосбирки: "Мъгла стонове" (2015), "Лазурът се разлисти" (2018) и "Среднощни откровения" (2021). Сценарист съм на филма "На прощаване" за Христо Ботев, създател съм и на проекта "Ехо от отминалото време", посветен на каракачаните. Професионално се занимавам с дигитален маркетинг и по-конкретно SEO оптимизация, Google реклами и копирайтинг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

нагоре