кирил петков правителство оставка протести

Да изневеряваш на свободата – реквием за една патетика

Да изневеряваш периодично на свободата е цяло изкуство, което мнозина в България владеят до съвършенство. Но да го правиш с патетика – това вече е безусловна непреходност, проектирана от истински гении.
 
След като от няколко дни ме сърбят ръцете и аз да напиша своето мнение за т.нар. “актуални политически събития”, реших да го направя, въпреки етикетирането, на което несъмнено ще стана жертва. Не заради друго, а защото никога и по никакъв начин не съм правил компромиси с вижданията, разбиранията, принципите и ценностите си, и не съм се страхувал да изразявам публично позицията си по най-различни обществено-политически въпроси, независимо от последствията. Всички над 80 публицистични текстове, които съм написал досега основно в actualno.com, но и в други национални, и регионални печатни, и електронни медии, както и поетичните ми произведения, са убедително свидетелство за това. Защото мълчанието е недостойно, а автоцензурата – най-прекият път цензурата.
 
Около оказалия се успешен вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков, за пореден път в последните няколко години се убедих, че мнозина живеят в сюрреалистична еуфорична налудничавост, удобна патерица на съвременната политкоректност. 
 
Отново беше възобновен безкористният жълтопаветен умнокрасивитет – младите умни и красиви променители на националната ни съдба, които шестват из софийските площади като Ботеви четници на Козлодуйския бряг. Всички те се обявиха “за” правителството, а с това и в подкрепа на свободата, справедливостта, желанието да живеят в една нормална европейска държава и да ги управляват интелигентни и кадърни не политици, а направо цели държавници (ако пък са завършили по чужбината, още по-добре). На преден план пак излязоха едни от любимите ми европеидно-соросоидно-американофилски изпразнени от съдържание клишета като:
 
– цивилизационен избор
– евроатлантическо развитие на страната
– демократични ценности
– защита на основните човешки права и свободи
– толерантност към различните (най-вече ЛГБТИ модела)
– нетолерантност към комунистите
– безпрекословна филантропия и професионално добротворство
– или всички взети заедно
 
 
Направо ще се разплача от умиление от тази висша форма на политкоректен онанизъм… 
 
Въстанието срещу олигархията, мафията, задкулисието, кражбите и корупцията, чието пълнокръвно олицетворение са ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и Възраждане, Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Слави Трифонов, Костадин Костадинов, Елеонора Митрофанова и още много знайни, и незнайни воини, избухна и се разпространи из всяка клетка на нашето мило, прекрасно, изтерзано отечество… А според въстаниците, това е само началото.
 
Засега всичко звучи невероятно и безкрайно оптимистично – имаш враг, срещу когото се бориш, и кауза, която да следваш. Ти си жертвата, а всички те – насилникът. Дали обаче наистина нещата са толкова розови, колкото ни ги представя умнокрасивитетът?
 
Едва ли. Умнокрасивитетите не обърнаха внимание на това, че правителството на бачи Кико и бачи Асен (долупосоченото изброяване не е изчерпателно):
 
1. Буквално изнесе държавата (както в началото на Прехода “демократите” складовете) за Украйна. Понеже съм от Казанлък, “под секрет” ви информирам какво са ми казвали хора, които работят в завод “Арсенал” в моя роден град още в началото на руските военни действия: “В завода не е останало дори едно оръжие”.
 
2. Опита се да провре изключително важния въпрос за приемането на еврото между капките, за да няма пълноценно публично обсъждане, което евентуално може да се превърне в отлична предпоставка за широк обществен консенсус по темата, така необходим, когато искаш да премахнеш националната си валута и да я замениш с друга.
 
3. Отказа да поеме отговорност по казуса с Република Северна Македония като бачи Кико не спря да държи на своята дума и да не ни лъже: Народното събрание трябвало да вземе решение за РСМ и френското предложение. Е, вече НС взе решение. А като видяхме кой как е гласувал за него, май се очерта ново “статукво” (“за” гласуваха Продължаваме Промяната, ГЕРБ-СДС, Демократична България и ДПС)? Така е то задкулисието – всеки ден сменя своя формат, напук на жълтопаветниците, които постоянно имат нови поробители, срещу които да въстават… 
 
4. Беше управлявано от Американското посолство. В случая, бачи Кико реализира едно съвсем различно ниво на васалитет… Никога не съм виждал васал да лази така пред сюзерена си. Подчинението стигна дотам, че самият президент на САЩ Джо Байдън предложи нов човек да оглави посолството на “янките” в България. Някой от умнокрасивитетите да излезе на протест тогава? Или когато са Щатите няма проблем, а когато е Русия, това е национална катастрофа? Нима тези хора отвъд Океана не се ебават с нас с този символичен жест? Все едно ни казват: “Нито едно важно вътрешнополитическо и особено външнополитическо решение не се взима София, набийте си го в тъпите балкански кратуни!”. Привикаха набързо бачи Кико за справка във Вашингтон. Той пък взе, че се оказа нашият нов Спасител – уговори танкери с втечнен газ, които да ни избавят от високите цени и инфлацията. Те взеха, че ни избавиха.

Когато пък бачи Асен държа патетичната си реч, своеобразна амалгама между изказване на Цицерон и Чърчил, от трибуната на Народното събрание, въстаниците се възпламениха и бяха готови да съборят Империята на Злото. Когато обаче същият този бачи Асен от същата тази трибуна на НС каза “Да го духат бедните”, въстаниците замълчаха като комунисти на разпит. Като казах комунисти… Навремето за жълтопаветниците и БСП беше статукво. Сега обаче, когато БСП бяха част от коалиционното правителство, може би се превърнаха дори в алтернатива. 
 
Отвратителното е, че ако не стреляш с черешовите топчета от безсмислени аргументи на площадните въстаници, то ти си против тях и свещената кауза, за която се борят: свободата на родината ни от статуквото-поробител. Аха да кажеш нещо против бачи Кико и бачи Асен, и веднага се превръщаш в народен предател, издал възстаническите планове на врага. Ти вече автоматично си:
 
– националист с татуировки на свастики, потомствен рецидивист и промит мозък, опасност за националната сигурност
– рубладжия, копейка и русофил, заклет фен на Възраждане и съществена част от настоящата чужда агентура, имплементирана у нас, а именно: Петата руска колона, чиято основна цел 30 години след началото на Прехода е да се разхожда из дебрите на българския обществено-политически живот, и да извършва подривна дейност
– докаран с автобус най-обикновен селски човечец, на когото са дали максимум 20 лв. и минимум 5 кюфтета, за да бъде на контрапротест, без да знае защо
– партиен член на ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН едновременно, защитаващ мафията, олигархията, строенето на разбити магистрали и скъпи пречиствателни станции, чалга културата, предателствата в политиката, купуването и продаването на гласове, корупцията и какво ли още не
– или всички изброени антивъстанически типажи, взети заедно
 
На мен ми е безкрайно обидно да чувам подобни определения за себе си, само защото не коленича от възхищение пред бачи Кико и бачи Асен, а се опитвам да ги критикувам обективно и аргументирано от позицията на гражданската си съвест, така както във времето съм критикувал и ГЕРБ, и ДПС, и ИТН, и кой ли още не. Няма справедлива власт – в Древна Елада са го знаели. И преди всичко, тази страна има нужда от повече…българофили.
 
В същото време ми е тъжно, тъй като по площадите шестват и много мои приятели, и познати – млади и интелигентни хора, с висше образование и солидни професии. Те дори не осъзнават самозаблудата, в която се (ги) поставят ежедневно. Или я осъзнават, но така им е по-лесно. Говорят за свободата, включително за свободата на словото, но въпреки това, ако прочетат този мой текст или чуят мнението ми на живо, няма да се поколебаят да ме етикетират и репликират, сигурен съм в това. Когато не си с нас, си против нас – сякаш това ми казват. Висша форма на свобода, олицетворение на демократичния сталинизъм… 
 
С този текст не защитавам никого – нито отделна коалиция, нито отделна партия, нито отделна личност, нито отделна политическа идеология, нито “филите”, нито “фобите” и прочие. Това, което се опитвам да ви кажа е следното: обществено-политическата реалност не трябва да се мери с двоен аршин, защото иначе извършвате престъпление спрямо свободата и човешкото (само) достойнство в подкрепа на съвременната ужасяваща политкоректност. 
 
Когато се доказват всички схеми на капитан Андреево – излезете и протестирайте. Когато се крадат пари от строенето на магистрали – излезте и протестирайте. Когато изплуват корупционни схеми, злоупотреби с евросредства, скандални назначения в държавната администрация  – излезте и протестирайте.
 
Направете обаче същото и когато нелегално се изнасят оръжия за Украйна; и когато не се дискутира въпросът за приемането на еврото в България; и когато се бяга от отговорност по казуса РСМ; и когато едно чуждо посолство е влязло в ролята на действащо правителство у нас, и на практика се подиграва с националния ни суверенитет. Бъдете коректив на властта постоянно, а не само в моментите, в които ви е по-лесно, по-удобно или имате интерес от това.
 
В противен случай, уважаеми жълтопаветни умнокрасивитети, изневерявате на свободата, при това – безкрайно патетично. А както казва един от героите в постановката “Експлозивна комедия за големия взрив” (Сатиричен театър), която гледах наскоро: “Единственото нещо по-жалко от изневярата, е патетиката”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.