Океан от красиво интелектуалстване, философстване и демонстриране на безупречна експертиза на тема „Русия и военните преврати“. Всички са наясно с всичко. От баба Пенка, живееща в село Горно Понанадолнище, до някой случайник в телевизионно студио на поредната медия с конюнктурен характер.
Ботев знаеше, че „тъй върви светът“, но той се информираше от самия живот, срещайки ежедневните издевателства на поробителя над собствените му сънародници; виждайки как мнозина от същите тези сънародници са се превърнали в професионални скатавки, в „рояк скотове“; анализирайки непосредствено действията и плановете на Великите сили.
Днес ние не сме наясно как в действителност върви светът, а истината не е нужна на никого. Нито на тези, които я знаят и мълчат, нито на онези, които не я знаят, но говорят. Живеем във времена, в които не можеш да се довериш дори на „репортер в епицентъра на събитията“, но пък изглежда примамливо да слушаш с охота на ракия и салата вечерните новинарски емисии тип „литературно интерпретативно съчинение“ на БТВ или Нова телевизия. Фактите и доказателствата са нищожна подробност, предположенията и инсинуациите – сурогат на реалност. Така минават дните.
Решение на проблемите обаче има – някой ентусиазиран фронтовак да си качи профилна снимка с надпис „Аз съм Пригожин“ и това да стане „вайръл“.
Тогава вече ще имам своя спасителен пояс в океана.
