стихотворение апостол среднощни откровения атанас янев

Апостол

Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката на онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.

Повярвах в теб след всички празни речи,
с които този свят ни деформира.
Да бъда друг така и не понечих,
но и до днес не спрях да те намирам

в прегръдката на мак червеноок,
във вярата, че може да е просто –
ако след време се превърнеш в Бог,
то аз ще се превърна във апостол.

Из „Среднощни откровения“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.